-
Вашата количка е празна!
В практиката си като фризьор съм чувала от клиенти нещо, за което много хора се притесняват да говорят:
„Измивам си косата, но само след ден – понякога дори след няколко часа – скалпът ми отново започва да мирише странно.“
Първото, което е важно да кажем, е, че това не означава непременно лоша лична хигиена или немарливост. В много случаи причината се крие в начина, по който функционира кожата на скалпа, в отделянето на себум и пот или в определено кожно състояние.
Скалпът е кожа – също като кожата на лицето и тялото. В него има мастни жлези, които произвеждат себум. Себумът има защитна роля, но когато се натрупа в по-голямо количество и се смеси с пот, мъртви кожни клетки и остатъци от козметични продукти, се създава подходяща среда за размножаване на микроорганизми.
Самата пот не е единственият виновник. Неприятната миризма обикновено се появява, когато потта и себумът влязат в контакт с бактериите и дрождите, които нормално живеят върху кожата. Най-честата причина за миришещ скалп е именно натрупването на себум, пот и кожни клетки.
Затова понякога косата може да изглежда сравнително чиста, но кожата под нея вече да има характерна мазна, кисела, влажна или застояла миризма.
При някои хора мастните жлези произвеждат повече себум. Това може да е свързано с индивидуалните особености на кожата, хормонални промени, стрес, топло време, физическа активност или носене на шапки и каски.
Когато количеството себум е по-голямо, миризмата може да се върне много бързо след измиване. Това не означава, че косата не е измита добре – просто скалпът отново започва да отделя мазнина.
Сух шампоан, лак, пяна, масла, серуми, маски и стилизиращи продукти могат постепенно да се натрупат в корените. Особено когато шампоанът се нанася предимно по дължините, а самият скалп не се измива и изплаква достатъчно добре.
Сухият шампоан абсорбира част от мазнината и временно освежава косата, но не почиства скалпа. Американската академия по дерматология подчертава, че той не заменя измиването с обикновен шампоан и вода. Продължителното му натрупване може да допринесе за раздразнение, неприятна миризма и проблеми със скалпа.
Една от честите причини за бързо омазняване, лющене и неприятна миризма е себорейният дерматит.
Това е възпалително състояние, което засяга предимно зоните с повече мастни жлези – скалпа, лицето, областта около носа и ушите. При него могат да се появят:
Смята се, че роля имат себумът и реакцията на кожата към дрожди от рода Malassezia. Тези дрожди нормално присъстват върху човешката кожа, но при определени условия могат да се размножат прекомерно или кожата да реагира по-силно към тях.
Важно е да уточним, че това не е заразно и не е резултат от нечистоплътност.
При пърхот кожните клетки се отделят по-бързо и се натрупват между космите. Когато към тях се добавят себум, пот и остатъци от продукти, може да се появи характерна миризма.
Пърхотът може да бъде свързан с мазна кожа, неподходяща грижа за косата или определени кожни състояния.
Фоликулитът представлява възпаление на космените фоликули. Той може да бъде свързан с бактерии, дрожди или с раздразнение на кожата.
Обикновено се забелязват малки пъпчици, гнойни връхчета, корички, болезненост или силен сърбеж. При наличие на секрет неприятната миризма може да бъде по-осезаема.
Такъв скалп не трябва да се разчесва и да се третира агресивно с домашни смеси, спирт, оцет или етерични масла. Необходим е преглед при дерматолог.
По-рядко неприятната миризма може да бъде част от гъбична инфекция, например тинеа капитис. При нея обикновено има и други признаци:
Гъбичната инфекция на скалпа засяга както кожата, така и космите и не бива да се лекува само с козметичен шампоан.
Шампоанът временно отстранява натрупаните мазнини, пот и микроорганизми. Но когато причината е прекомерно отделяне на себум, себореен дерматит, възпаление или микробен дисбаланс, процесът започва отново скоро след измиването.
Затова постоянното използване на по-силен и обезмасляващ шампоан невинаги решава проблема. Понякога агресивното измиване допълнително раздразва и изсушава кожата.
Целта не е скалпът да бъде „обезмаслен до скърцане“, а да бъде добре почистен, без да се нарушава защитната му бариера.
На първо място е важно да се почиства самият скалп, а не само косата. Шампоанът се нанася в корените и се разнася внимателно с върховете на пръстите, без драскане с нокти. След това трябва да се изплакне много добре. Дерматолозите също препоръчват при измиване вниманието да бъде насочено към скалпа, където се натрупват мазнини, кожни клетки и продукти.
Полезно е също:
Лечебните шампоани могат да съдържат противогъбични или кератолитични съставки, но различните проблеми изискват различно третиране. Затова произволното редуване на много активни продукти не е добра идея.
Преглед е препоръчителен, когато миризмата:
Неприятната миризма сама по себе си не е диагноза. Тя е знак, че върху скалпа протича процес, който трябва да бъде установен. Когато домашната грижа не помага, лекарят може да прецени дали става дума за себореен дерматит, фоликулит, гъбична инфекция, псориазис или друго кожно състояние.
Миришещият скалп не бива автоматично да се свързва с лоша хигиена. Понякога човек мие косата си старателно, но кожата му произвежда повече себум, реагира на определени микроорганизми или има възпалително състояние, което не може да бъде премахнато само с по-често миене.
Вместо проблемът да се прикрива с аромати и сух шампоан, по-разумно е да се потърси причината.
Защото здравата и красива коса започва от добре поддържания и спокоен скалп.
Важно: Статията има информационен характер и не замества прегледа и индивидуалната препоръка от дерматолог.
